Настоящата библиотека на основните права е разработена в рамките на проект № 2018-1-1440 (6) „Подкрепа на националните институции по правата на човека при наблюдението на основните права и аспекти на основните права на правовата държава“, финансиран от Фонда за регионално сътрудничество на ЕИП и Норвегия, с цел подпомагане на общността на практикуващите Хартата на ЕС и КПХУ на ООН в България. В допълнение на базата материали на FRA, тя предоставя преведени насоки от FRA, както и специфични за България резултати от този проект. Материалите налични тук са събрани като набор от инструменти в подкрепа прилагането на Хартата на ЕС и КПХУ, както в по-широк, така и в специфичен контекст.
Създадени в рамките на проекта
Целта на доклада е да опише основните национални институции, гарантиращи защитата на правата на човека в България, техните правомощия, сфери на действие, както и взаимовръзката им - в рамките на националната правна система, в рамките на ЕС и в международните механизми за защита правата на човека. В българската система се открояват две основни тенденции. На първо място е видна доминиращата роля на изпълнителната власт чрез тристепенна система (гръбнакът на държавната политика в областта на правата на човека). Втората тенденция е свързана с ключовата, дори революционна, роля на институцията на омбудсмана.
Ефективното използване на Хартата и КПХУ зависи от наличието на редица благоприятни предпоставки като: тяхното добро познаване като част от правото на ЕС; инвестиране в постоянно обучение на служителите в администрацията; въвеждане на процедура за вътрешен мониторинг, която отчита всички аспекти на анализа на правната рамка; ползотворно сътрудничество с НПО за защита на правата на човека; и др. Омбудсманът на РБ използва различни инструменти за популяризиране на Хартата, включително: разглеждане на жалби и водене на съдебни дела; консултативни функции; наблюдение на правата на човека; докладване и повишаване на осведомеността. Споразумението за партньорство на България с ЕС съдържа препратки към Хартата и КПХУ относно социалното приобщаване (относно защита основните права на уязвими групи, както и по-специално правата на хората с увреждания), както и към Европейския стълб на социалните права (EPSR) относно равенството между половете и равнопоставеността.
Процесът на определяне приоритетите на националната политика и прилагането им на практика с подкрепата на фондовете на ЕС беше силно централизиран през предходния програмен период. В новия период тенденцията за централизация се засилва още повече, като всички отговорни органи на централно ниво са съсредоточени в едно министерство. Спазването на основните права в рамките на този процес още зависи повече от осъзнаването на тяхното значение. Има нужда от по-ефикасен механизъм за наблюдение на спазването на Хартата на основните права на ЕС и КПХУ на ООН – част от т.нар. „хоризонтални отключващи условия“.
Базовото проучване разглежда приложението до този момент на Хартата на основните права в нормотворческата дейност, в практиката на Конституционния съд и на общите съдилища на Република България. Проучването също разглежда приложението на всеки дял от Хартата.
Този план е създаден в съответствие с публикации, разработени от експерти в рамките на проекта, финансиран от Фонда за регионално сътрудничество на ЕИП и Норвегия, с цел подпомагане приложението на ХОПЕС и на КПХУ на ООН при осъществяването на споделеното управление на осемте фонда на ЕС в България. Планът се позовава на препоръки и изводи от тези документи и от семинари с представители на публичната власт, НПО и местни омбудсмани (обществени посредници) за формулирането на предложение за конкретни действия и индикатори за оценка на успеха.
Преведени и адаптирани инструменти за използване на Хартата на основните права на ЕС
Всички средства на ЕС трябва да се изразходват при зачитане на основните права. ЕС изразходва милиарди евро за създаване на работни места, икономически растеж, устойчиво развитие и подобряване на живота на хората. За да предотврати изразходването на средства по начин, който пряко нарушава основните права на човека, през 2021 г. ЕС увеличи условията, при които могат да се изразходват средствата. В настоящия доклад се разглежда как нововъведените хоризонтални отключващи условия, свързани с Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), могат да бъдат приложени на практика. В него се анализира потенциалната роля на националните институции по правата на човека, институциите на омбудсмана и органите по въпросите на равенството.
Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) е правната рамка на ЕС за правата на човека. Тя задължава институциите на ЕС и държавите членки със спазването ѝ, когато те действат в рамките на правото на ЕС. Въпреки това, не е лесно да се прецени дали конкретен случай попада в обхвата на правото на ЕС. Ето защо е необходимо да се осигурят обучения и учебни материали за юристите, които да познават обхвата и приложението на Хартата, както е посочено в член 51 от нея. Настоящото ръководство за обучители има за цел да предостави насоки както за организирането, така и за провеждането на такива обучения въз основа на поредица от казуси, които ще бъдат разширени в бъдеще.
Децата са пълноправни носители на права. Те се ползват от всички права на човека и основни права и са субекти на специални разпоредби предвид специфичните им характеристики. Настоящият наръчник има за цел да илюстрира как европейското право и съдебна практика се съобразяват със специфичните интереси и нужди на децата. В него също така се разглежда значението на родителите и настойниците или другите законни представители и се споменават, когато е уместно, ситуации, в които правата и отговорностите са предоставени най-ясно на лицата, които се грижат за децата. Наръчникът е предназначен за юристи, съдии, прокурори, органи за закрила на детето и организации, отговорни за осигуряването на правна защита на правата на детето. В него е обяснена ключовата съдебна практика, като са обобщени основните решения както на Съда на Европейския съюз, така и на Европейския съд по правата на човека.
Разработването на подходящи показатели и референтни стойности е неразделна част от националните усилия за наблюдение на прилагането на правата, залегнали в КПХУ, и за измерване на напредъка към изпълнението на ангажиментите по КПХУ. Показателите не са просто набор от референтни стойности. Те спомагат за превръщането на глобално договорените стандарти в конкретни правни, политически и практически стъпки към реализирането на основните права, стига да са правилно разработени и използвани. По същество индикаторите разделят правните стандарти на измерими елементи и ясно дефинирани, в които се вкарват количествено измерими данни и информация. Индикаторите подпомагат разработването на политики, основани на правата на човека като дават възможност за установяване на пропуски и проследяване на напредъка във времето. Рамките на показателите осигуряват солидна доказателствена основа, за да се установи степента на неравнопоставеност и да се определи къде е необходима политическа намеса. Те са важни за: законодателите; независимите органи за мониторинг; националните органи по правата на човека; хората с увреждания и техните представителни организации; и по-широкото гражданско общество.
Директива 2012/29/ЕС представлява важен етап в развитието на правата на жертвите. Тя установява минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Директивата определя обхвата на услугите за подкрепа, гарантира правото на ефективна защита срещу „вторична виктимизация“ и регламентира необходимите за тази цел мерки. Настоящият доклад обхваща три основни компонента, на които се основават правата на жертвите: услуги за подкрепа; докладване на престъпления; и защита от вторична и повторна виктимизация. В примери са посочени съответните правни разпоредби в държавите членки и как на практика се прилагат конкретните права съгласно Директивата за правата на жертвите. Недостатъци са свързани с достъпа на жертвите до информация, услуги за подкрепа и защита в съответствие с индивидуалните им потребности. Освен това в доклада се отбелязва, че жертвите следва да могат да имат по-активна роля в наказателното производство и по-лесен достъп до обезщетение.
Защитата на правата на всяко лице, заподозряно или обвинено в извършване на престъпление, е съществен елемент на върховенството на закона. Съдилищата, прокурорите и полицейските служители се нуждаят от определени правомощия, за да прилагат закона - но без ефективни гаранции, доверието в резултатите от техните усилия бързо намалява. Тези гаранции приемат различни форми и включват правото на определена информация и на адвокат. В настоящия доклад се разглежда начинът, по който тези ключови наказателнопроцесуални права се прилагат на практика. Той се основава на интервюта с над 250 респонденти в осем държави членки, сред които съдии, прокурори, полицейски служители, адвокати, служители на органи, наблюдаващи затворите, както и обвиняеми.
Застаряващото население в Европа непрекъснато се увеличава, а обществата ни стават все по-цифровизирани. Много публични услуги вече са достъпни онлайн, а много други са в процес на цифровизация. Но цифровизацията на обществените услуги крие риск от изключване на възрастните хора. В настоящия доклад FRA изследва въздействието на цифровизацията върху основните права на възрастните хора. В доклада са очертани действащото законодателство, политиките и практиките, насърчаващи цифровото приобщаване. В него е направен преглед на законите на национално равнище, които предвиждат равен достъп до обществени услуги, онлайн и офлайн. Констатациите показват как държавите членки гарантират правата на възрастните хора за достъп до услуги в условията на цифровизация, как могат да подкрепят цифровите умения и да гарантират, че възрастните хора могат да участват пълноценно в обществения живот.
Допълнителна информация
Какво са основните права в ЕС?
Основните права са права и свободи, които принадлежат на всеки човек в ЕС. Те са основани на ценностите на правата на човека, равенството, правовата държава, демокрацията, свободата и човешкото достойнство.
Те са едни и същи, независимо от това откъде сте, в какво вярвате или как живеете. Те определят стандартите за това как живеем и работим в Европа днес.
Те са в основата на европейския проект и ЕС ги е записал в своята Харта на основните права. FRA е създадена, за да ги защитава и насърчава.
Въпреки това, съществуват много предизвикателства в практиката на основните права. FRA събира и анализира данни, за да разбере и да се справи с тези проблеми.
Какво представлява Хартата на основните права на ЕС?
Хартата на основните права е законопроектът за правата на човека на Европейския съюз. В нейните 50 члена са събрани правата и свободите, които принадлежат на всички хора в ЕС.
Общите разпоредби на Хартата на основните права на ЕС определят нейното подробно тълкуване и прилагане. Държавите членки са длъжни да зачитат и спазват Хартата, когато действат в рамките на правото на ЕС.
Европейската комисия изготви Хартата през 1999 г., а Европейският парламент я одобри една година по-късно. Хартата влезе в пълна сила с Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г.
Кога държавните органи са длъжни да прилагат Хартата?
Хартата на основните права на ЕС обвързва държавите членки "само когато... прилагат правото на Съюза", но правото на ЕС често се прилага на национално равнище. То оказва влияние върху значителна част от законодателството и разработването на политики на държавите членки.
Това превръща съдиите, политиците, държавните служители и практикуващите юристи в основни изпълнители на Хартата за основните права на ЕС.
Хартата на основните права на ЕС е от основно значение за правилното прилагане на правото на ЕС. Наръчникът за прилагането на Хартата на основните права на ЕС и другите материали на FRA предлагат насоки.