Годишен доклад на омбудсмана на Република България за 2007 година

ДОБРОТО УПРАВЛЕНИЕ,
ПРАВАТА НА ХОРАТА И ОРГАНИТЕ НА ВЛАСТТА
Tова е третият годишен доклад, с който омбудсманът на Република България се обръща към Народното събрание. Както и досега, този доклад няма само отчетен характер. По своя обществен и правен смисъл това е акт на омбудсмана, с който той поставя на вниманието на върховния законодателен орган проблеми, които засягат правата на гражданите и предизвикват широк и често тревожен обществен резонанс. Заедно с това в този акт се сочат и конкретни прояви на лоша администрация или пък добри практики, които трябва – и едните, и другите – да се имат предвид от органите на властта.
Високо трябва да се оцени волята и вече установената практика на българския парламент да взема акт от констатациите и препоръките на омбудсмана. Разискването по тенденциите и проблемите, посочени в доклада, не само в пленарната зала на Народното събрание, а и в неговите постоянни комисии, е държавнически пример за ефикасно взаимодействие на институциите. Защото е реч за съчетаване на независимия граждански контрол, осъществяван от омбудсмана с механизмите на законодателния процес и парламентарния контрол върху изпълнителната власт с цел по-пълно гарантиране на правата и свободите на гражданите.
България ратифицира Договора от Лисабон, който усъвършенства институционалния облик на Европейския съюз и създава условия гражданите на Европа да бъдат още по-реален фактор при формирането на общоевропейските политики. Неотменна част от Лисабонския договор е и утвърдената от Европейския парламент Харта за основните права на ЕС. С нея се обогатяват гаранциите за правата и свободите и възможностите за тяхната ефикасна защита, очертани от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и от Конституцията на Република България. Както съм отбелязвал неведнъж, европейското членство на България изправя органите на властта и цялата ни държавна и местна администрация пред нараснал дълг към правата на българските граждани като граждани на Европейския съюз.
Върховенството на правата на човека е неотменно свързано с върховенството на закона. Няма добро управление без пълноценно зачитане на правата на хората, без активно гражданско участие при формирането на обществената политика и най-накрая – без реална отчетност на органите на властта пред обществото.
Има цели зони от държавния живот, които изискват нова енергия, по-добра координация, а понякога и по-ефикасни нормативни решения. Реалната децентрализация на властта, закрилата на правата на детето и на правата на пациентите в здравеопазването, прилагането на правозащитните стандарти, установявани с решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург – това са някои от значимите области, в които тази необходимост е насъщна.
На идеите, очертани с едър щрих в тези кратки уводни думи, омбудсманът на България подчини своята дейност през 2007 г. Те са и в основата на по-нататъшното развитие на институцията и нейното утвърждаване като действен фактор в защитата на гражданските права и за развитието на независимия граждански контрол върху държавните и местните органи в цялата йерархия на техните администрации.