На колко граждани пряко е съдействал омбудсманът на Република България през 2014 г. става ясно от информацията, представена в настоящия доклад. Работата по конкретните жалби и сигнали през годината обаче ме кара да си задавам въпросите: „А на колко чиновници помогна общественият защитник да осъзнаят, че получават заплата, за да служат на хората?“ и „На колко монополисти повлия омбудсманът да разберат, че дължат коректност, внимание и уважение на потребителите?“.
Докато доверието на хората към институцията постоянно расте, а с него и силата, и тежестта на препоръките на обществения защитник, някои от тези органи и доставчици, чиято работа контролира омбудсманът, продължават да се държат пренебрежително. Това е недопустимо, защото по този начин те демонстрират надменността си не толкова към институцията на омбудсмана, а към гражданите, чиито права тя защитава. Фрапиращ е примерът, с който се сблъсках, когато по една преписка в институцията случайно получих нелепата, подигравателна резолюцията на управителя на едно ВиК дружество върху молбата на гражданка, свързана с нейни задължения. Написаното буквално гласеше: „Да се направи справка и се подготви отговор. А ако може Омбудсмана или ДКЕВР да платят задължението - още по-добре“ (оригиналният правопис е запазен). Въпреки че след намесата на омбудсмана, молбата на гражданката беше удовлетворена, аз съм категоричен, че такъв тип чиновници отдавна нямат място в България, без да е необходимо да обяснявам защо!
Друг голям проблем в отношението към хората от страна на представителите на българската администрация е, че може и да постановяват законосъобразни решения, но не обясняват разбираемо действията си, а гражданите остават с усещането, че са излъгани. Това личи от едно от писмата, получени в институцията: „Уважаеми г-н омбудсман, Във връзка с дадения отговор на направеното от мен запитване искам да Ви благодаря за изчерпателното обяснение. Сега съм убеден, че правата на майка ми са спазени съгласно действащото законодателство. Още веднъж Ви благодаря за отделеното време и внимание както на Вас, така и на всички служители от Вашата администрация“.
Въпреки че една от важните констатации в доклада е, че хората все по-добре знаят какво им дължи администрацията и все по-често са склонни да положат усилия и да отделят време, за да се противопоставят на действията на държавни или общински органи, които застрашават правата им, цитираните два случая са показателни за необходимостта от съществуването на институцията на омбудсмана. Знам, че все още има хора, които питат защо ни е този държавен орган, привнесен от Европа и без традиции по нашите земи. В Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2014 г. се съдържа категоричният отговор на този въпрос.
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ -
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Пълният текст на доклада може да намерите тук.