С присъединяването на България към Европейския съюз всеки български гражданин придоби и едно ново основно право – правото на добро управление и добра администрация, прогласено в Хартата за основните права на ЕС.
Основните критерии за добро управление и добра администрация, са изведени в редица документи и актове на Съвета на Европа, Европейския съюз, ООН и международните финансови институции. Тези критерии, адаптирани от омбудсмана към българската обществена и институционална среда и потребности в неговия документ „Политики на омбудсмана на Република България”, са основни предпоставки за формирането на една компетентна и човечна администрация, работеща в услуга на гражданите и защитаваща обществения интерес:
а) Върховенство на закона и на правата на човека.
б) Прозрачност и ефикасност в работата на администрацията на всички нива.
в) Отчетност на държавните и общинските органи.
г) Гаранции за гражданското участие в процеса на вземане на решения.
д) Равни възможности и приобщаване.
е) Политика на съгласието и баланса на интереси в обществото.
Хрониката на всекидневието, жалбите и сигналите на гражданите до националния омбудсман много често поставят проблема за недоволството на гражданите от действията на управленски структури и техните администрации. Наред с шумни нарушения в отделни области, съществува голямо разнообразие от теми, предизвикващи недоверие към потенциала на органи и администрации.
Би могло да се каже, че обществената критика най-често се отнася до начина, по който функционират институциите и степента, в която те зачитат правата на гражданите, в съчетание с обществения интерес. Това налага преди всичко аналитично осмисляне на понятието за добро управление и добра администрация и извеждането на правото на добро управление като приоритет особено в новия статут на държавата ни като пълноправен член на Европейския съюз.
С това разбиране омбудсманът на Република България прие като основен свой приоритет утвърждаването на правото на добро управление и на добра администрация като обществена норма и като правила за поведение на администрацията у нас.
Като първа стъпка в това отношение, омбудсманът организира Дискусионен ракурс „Между свободата и подчинението (Правото на добро управление и на добра администрация)”, който се състоя на 14 март 2007 г. в София.
Целта на дискусията беше да се очертаят съвременните обществени и правни контури на понятието право на добро управление и добра администрация и неговата същност като основно гражданско право в модерните демокрации.
Този форум постави началото на серия от инициативи и прояви на българската омбудсманска институция, насочени към утвърждаване на това ново гражданско право.
В дискусията взеха участие над 100 души, сред които министри, депутати, конституционни съдии, представители на местната власт, политолози, анализатори, юристи, представители на висшата държавна администрация, на граждански, работодателски, неправителствени и синдикални организации и общественици.
Основни тези представиха омбудсманът Гиньо Ганев, вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин, министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев и главния секретар на омбудсмана Борислав Цеков. Мнения по темата изразиха конституционният съдия Владислав Славов, изтъкнатите правници Александър Джеров, Димитър Гочев и Михаил Екимджиев, преподавателите в Софийския университет проф. Тодор Танев, проф. Станислав Ставрев и Емил Георгиев, както и представители на гражданския сектор като Георги Ангелов от Фондация „Отворено общество”, Капка Панайотова от Центъра за независим живот, Теодор Дечев от Съюза за стопанска инициатива и др. Своята позиция изразиха още президентът Желю Желев (1991-1997), историкът проф. Георги Марков, социологът Юрий Асланов, председателят на Националното сдружение на общините и кмет на община Търговище д-р Красимир Мирев, политолозите Емил Георгиев, Венелин Стойчев и др.
В този сборник са включени изказванията от форума, като всички те са представени в техния автентичен вид, за да се усети по-пълноценно живото слово и атмосферата на разгърналата се полемика. Прибавени са и някои писмено депозирани позиции, както и мненията и размишленията на студенти от катедра „Публична администрация” на СУ „Св. Климент Охридски”, които присъстваха на дискусията.